Все си тръгвах, когато те нямах и си взимах за спомен вините. Те приятелки бяха... оставаха да ми глождят вечерно в очите. Заспивах в леглото на прошките и изхвърлях по малко... от вчера. Ранобудна изпращах си нощите и се учех без теб... да живея. От уроците чак се намразвах. Без да искам забравях, че ти си този, дето без съвест наказвах, а на който не казах "Върви си". Под прозорците плакаха дните ни, надничащи в нас... Ние дишахме още жива любов, пълна с истини. Нищо чудно, че пак се обичахме.
-----------------------------
Все се връщах, когато те имах, още търсеща пътя... към утре. Аз ти давах и нищо не взимах. Просто пазех те... някъде вътре.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.