Залязва слънцето...
Разхожда се човек самотен,
нахлупил той качулка -
за да е невидим той за тях и те за него...
Единствено в синхрон се чувства
с отминаващото време,
единствено синхрон изпитва
с дървета, птици, синева...
Върви си той, човекът с качулка -
наглед без цел и посока,
но пътя търси той в нощта,
търси истината -
свещ да проблесне изведнъж.
© Есфир Асфар All rights reserved.