По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.
Не мислете, че истината ще ни пречисти.
Ние не знаем колко сами сме злочести.
Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли
и защо ли ги срещаме толкова чести?
Не, не чакайте „Утре”, приятели мои.
Днешното „Утро” крещи - Аз съм твое!
И дори да сме тъжни, приятели мои, ...