Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота.
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете –
запомних простото ти име.
Запомних и гласа ти тих –
влечаща, пролетна лавина.
В прегръдката ти срещнах стих
с пламтяща нежност на камина.
Гнети те старостта – защо?
Изтеклото назад не връщай! ...