Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе –
Мислеше си той –
Ой жалний кръгозоре –
Удари го на вой –
Знам сега какво ти е самотно,
но по теб скоро птички ще кражът,
пък аз – със средище сиротно –
хората около мен, не се множат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Щастието не е в крайната цел,
защото така е краткотрайно ...
То е в пътя по който си поел,
за да бъде безкрайно ...