Jan 29, 2014, 3:44 PM
Търся думите, единствено възможни
Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно.
Бих искал думите, ревниво търсени,
попили спектър от невиждана дъга,
да греят денем в цветове златисти,
обгръщащи душата с топлина.
Подобно точиците ирисни в очите
на най-обичната, Единствена жена.
В люлякови нощи да довеждат
съзвездия в сребриста светлина,
до днес оставали за нея скрити,
и тя, разтворила се неусетно в тях,
отрони с мъничка, невидима сълза
тъгата и стаения дълбоко страх...
Тъй както аз, загърбил дни сърдити,
отдъхвам си, притихнал на гърдите ù...
Бих искал думите ми да са птици странни,
в небето песенно родени - волни, страстни;
Мамещи, превръщащи в желани
мечтите за възможно женско щастие,
и тя да литва дръзка и прекрасна,
далеч от своите съмнения, терзания.
Тъй както аз, когато я прегръщам,
не искам на земята да се връщам!
Погалвам я. Целувам я. Говоря,
замесил ласки и слова, за кой ли път?!
А някой негодува в мен и спори,
че римите напевно уж текат,
но сякаш пак не са милувките, които
най-истинно жена да изрекат...
28.01.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Самодива, нямам представа дали стишието - основна част от коментара ти, е написано специално за случая, но то излъчва нужната доза съпричастност, а паралелно с това, се вписва чудесно в темата.
-
Проклети речници, за нищичко не стават!
Защо ли пък изобщо тях ги има?
В тях няма думи, дето овладяват
трептящата, безмълвно светла рима.
Не стигат думи, всичките езици,
са бледи, неми, глупави и слаби,
за да опишат пърхащите птици,
в сърце, опиянено до забрава.
Единствено гласът на тишината
умее да повтаря без умора
мелодията тиха на душата,
пленила с нежност истинските хора...
Поздрави, Брезар!
-
Така омайващо ...
-
Прекрасно! Поздравления!
-
Милко, изненада ме, но ми достави и огромно удоволствие с проявения интерес и то към всичките ми произведения. Явно съм те заинтригувал и безкрайно се радвам, че е така. Едно голямо Благодаря е единственото, което мога да измисля сега!
-
Прочетох всичките ти стихотворения,това не ми се беше случвало скоро,да чета толкова много поезия наведнъж,а пък в този сайт не ми се беше случвало повече от две години - боравиш добре и интересно с думите...ПОЗДРАВИ!!!
-
Виктор, благодаря, че почете страницата ми, прочете и отбеляза стихотворението!
-
притихнал на гърдите ù...
прочетох с удоволствие. харесах! -
Ще бъда последователен в отговорите си към теб, Светла.
Нито знам, нито имам моралното право да обсъждам в детайли и поотделно мотивите, които са довели хилядите потребители в сайт Откровения. Но хората, като разумни и съответно логични единици, са подчинени на идентични подбуди, определящи болшинството техни постъпки. Визирайки собствените си подбуди, аз съм сигурен, че те ще се припокрият в голяма степен с тези на останалите. Да, превърнало се е в клише, но е истина, че пишем защото имаме потребност да се освободим от нашите вълнения, тегоби, болки... Да споделим радости, усещане за красивите неща в живота ни... Да направим достояние за околните, личните ни размисли, гледни точки, изводи... Изключвам отявлените графомани, защото те са друга категория. Всичко това е истина, но също е истина, че го правим и заради обратната връзка. Така не само проверяваме себе си, чрез евентуални критични коментари под наше произведение, но получаваме и своята чисто човешка наслада, когато са ни дарили съпричастност, похвала или дружеско потупване по рамото. На никого не са чужди, подобни радостчици и това мотивира неимоверно. Такава е ролята на коментарите. Признавам си чистосърдечно, че дойдох в сайта, най-вече заради тях. Само чрез коментарите мога да усетя, как и доколко съм докоснал някого и какво усещане съм оставил у него с произведението си.
Твоите три, последователно наредени думички - "топлина, топлина, топлина" значат неимоверно много. Не бих могъл да се отблагодаря за тях. Думите невинаги стигат...
Що ти трябваше, Светле, да ме пипаш на тази тема. И без туй в последно време, нещата в сайта не вървят добре. За място като Откровения, недопустимо голям е броят на коментарите, които вместо да изиграят ролята на критерий, се превръщат в долнопробни караници, далеч от всякаква градивност. Мислех да се откажа от идеята, но май ще пусна едно наивно, по детски стихче. В него ще опитам да подскажа, че Сайтът за Лично творчество е духовна общност от съмишленици, а не борещи се една с друга клики. Място, където дори прохождащите биват толерирани и подкрепяни. И че не е редно да има разделение на Мастити поети и Отчайващи аматьори. Това е суета и тя няма място тук.
Приеми искрените ми съболезнования, Светле, задето използвах подхвърлената от теб реплика и словоблудствах невъзпитано.
Благодарих ли ти за Топлия коментар - Не, нали? Ами, такъв съм понякога. Както правилно ме нарече, макар и в кавички - "лош"! -
Сега да не кажеш, че си връщам "жеста" заради твоя коментар по моите "произведения". Не! Четох стиха, още като го публикува, щракнах му оценка, но защо не ти написах нищо, не знам. Във всеки случай чувството, което остава след прочита на стиховете ти, посветени на Тази Невероятна Жена, озарила живота ти, е Топлина, Топлина, Топлина!! Сърцето ти, Любо, е една огромна камина, стопляща с огъня си всеки, докоснал се до поезията ти! Ще ти се да се гушнеш и даже леко поусмихнат, да си помечтаеш ей така.....
Само имай късмет пак да ме апострофираш!! Знам те колко си "лош"!!!
Калпазанката -
> Санвали, оценката ти ме радва. Как само ме радва!
> Миночка, благодаря за куплетчето, с което сякаш закичваш признателно цвете върху символичния ревер на стихото ми!
> Таня, не знам дали някога ще успея да намеря думите, Единствено възможни, но ти определено си открила тези, които да погъделичкат самолюбието ми и... не само него! -
С това стихо от два дни ме размисли за думите и каква сила се крие в тях, която дори често не осъзнаваме! Удивлява ме твоята безкомпромисност - "ЕДИНСТВЕНО възможни", не какви да е, а единствените, които са в състояние да опишат жената - на фона на преливащата се от стих в стих нежност! Няма думи, които да назоват любимия/любимата! Каквито и изразни средства да използваме, навяващи асоциации за песен, полет, пъстроцветия, определящо си остава чувството на лирическия, изразено в двустишието:
"Тъй както аз, когато я прегръщам,
не искам на земята да се връщам!"
Това е! "Усещане за жена"... Която едновременно е и подвластна, и владетелка на мъжките състояния. -
Да,думите ти са птици странни,
пърхащи в дебрите на твоята душа,
с крилете чупиш ледени пространства
и избуява дръзка любовта!
Поздрав! -
Прекрасна любовна поезия!
"Тъй както аз, загърбил дни сърдити,
отдъхвам си, притихнал на гърдите ù..."
Поздравявам те, Людмил! -
> Силвия, толкова е лесно да изпълня пожеланото от теб, защото е... лесно!
> Румяна, може и така да е, но щом е за подобна кауза, не се срамувам да приема и подсказани думички - милувки!
> Рада, на теб ще издам тайната. Всъщност, името на Единствената е... Жена! -
Ех, тази Единствена, която те кара да жонглираш като фокусник с Думите!
-
Никак не ти липсват точните думи, които една жена иска да чуе!
-
Хубаво, толкова хубаво!
Поздравявам те! Нека ти е вдъхновение, нека! -
Към Таня:
Прониза ме. Внезапно и дълбоко.
Без кръв. Без болка. Даже рана няма.
Целувка ли усетих по челото?!
Уж строг Редактор, ала както се оказа
можела да бъде много мила дама!
=================================================================
Благодаря, Краси! Какви суперлативи само! Дори малко се засрамих от определенията и уважителната нотка в коментара ти. Наричаш ме Господар на думите. Това е висша награда! Но дори и да е така, аз от своя страна съм подчинен на чувствата, чувствата ми са подчинени на Жената, а тя от своя страна... Млъквам, че забравих накъде бях тръгнал. Виждаш ли, какъв господар на думите съм?!...
Благодаря отново, Краси. -
Отново ще кажа - ренесансово разкошен стих!
Ти си на думите добрият господар!
Моите уважения! -
Харизматично нещо има в лириката ти,
обсебващо,
флиртуващо със всички сетива,
дали защото със разкошна нежност
издигаш на пиедестал любимата
жена,
дали защото със словата галиш
невидимите струни на човешката
душа,
но потопя ли се в магията ù, ставам
по-истинска, по-чувствена, разнежена,
добра...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
