Блуждаех сред тунелите на мрака
и вдишвах през пролуките отрова.
Задъхвах се отчаяно. Но чаках.
Опитвах се отново и отново
кръвта си вледенена да разтворя,
праха от дробовете да изчистя.
... Но с прилепите денем си говорех,
а тайно всяка нощ сънувах птици.
И с утрото мъчително възкръсвах.
Политах към простора необятен...
Внезапно нещо в мене се разкъса.
... И тръгнах да си търся пак крилата.