Търся те, обич
Пребродих света аз да те търся,
земята пребродих нашир и надлъж.
Сто пъти умирах, после възкръсвах
сред гори, поляни и полета от ръж.
Морета преплувах да те намеря,
дълбоки, жестоки, безбрежни води.
Сто делфина изпратих потеря
да те открият сред русалки - жени.
Прелитах високо с вълшебни криле,
където никой не беше долитал.
Сто звезди повдигат рамене
и ми казват Луната да питам.
А тя, самата разделена на две,
смръщено-усмихната ме поглежда:
- Как не разбраха тези мъже,
че любовта е само... Надежда.
Честито Рождество на Всички!
Бъдете живи и здрави и вярвайте - и в невъзможните неща!
© Иван Мишев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сбъдване и на невъзможните неща! Може пък да са възможни!
-
Защо не,Дора? Потеря е от " потърсих", на диалект "потерах". Щом ще търсят русалки,защо да не са делфини? Весела Коледа.
-
потеря делфини?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Любовта е светлината, която идва до нас от царството на звездите, с лазурна висота и събужда у нас желанието за чудо и красота!