Нима са всички вече слепи?
Нима не виждат моите сълзи?
На мънички парченца са разбити
всичките красиви, стъклени мечти.
Кърви в душата дълбоката рана,
от стъклата малки раздрана.
Сам в ъгъла седнал пак плача,
очите си присвивам от болка.
- Боли!!!
Без пощада сърцето крещи.
Дращя с нокти в стената,
мъча се отново да стана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up