evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
May 20, 2017, 11:26 PM  

Търтей / басня/ 

  Poetry » Phylosophy
441 0 11

Генка Богданова


- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна.

 

Със пленителни очи,
със гърди на гладиатор,
класата  му си личи –
кръжи като авиатор.

 

Ах, сърцето ми тупти
от желание огромно,
този мъж да приютим
в обществото наше скромно.

 

За Царицата съпруг
по – достоен де ли има?
Няма да открием друг
ний за Майката любима.

 

Така Търтей непознат
хвалеше пчела неука.
- Той е мързел всепризнат,
той е напаст, не  сполука!

 

Щом до нас е долетял -
рече ѝ пчела по-стара -
в кошер друг е поживял,
и преяждал от нектара.

 

Търтеят е бил ленив,
и доказано  безплоден,
Цяло чудо че е жив,
щом е за баща негоден!

 

Чуй ме, мила, разбери,
мързеливците са бреме,
те са напаст и дори
в тях опасност тихо дреме.

 

Не по външността личи,
коя личност е достойна,
та не вярвай на очи,
спрели на осанка знойна!

 

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??