Не съм от тук и съм за малко,
не ми е чуждо, но не е и като "у дома".
Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"
и не усещам нищо, само празнота.
И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта.
Със затворени очи аз виждам себе си
на мястото, където ще се връщам винаги,
когато искам да съм "у дома".
Но не е същото, аз знам.
И никога не ще се върне "утре", дори да минат сто лета.
Остава ми единствено да заспивам вечер
с мисълта за "у дома"...