Зрителят не вижда зад кулисите

какво с кого се случва,

засядат ли в гърло на актрисите

от мед или отрова бучки.
 

Убежище си търси муза

далеч от човешките очи

нейното семейно щастие

завист чужда да не разруши.

Живееща с второ си „Аз“,

душата си излива в редове,

четат ги хората в захлас

несрещали подобни стихове. 

Дано отново застане открито,

гордеейки се със своя талант.

А него заслужено да възпяват

художник, поет, музикант.  

Играем в живота си пиеска,

премълчавайки изпитваните чувства

и неволно го превръщаме в бурлеска,

в която да обичаш е изкуство.