Убих мечти, сринах света.
Дадох надежда, а сетне път без посока.
Остана след мене само болка дълбока,
oстана безконечна тъга и твърде много самота.
Аз искам, но не мога да бъда това.
Аз искам да бъда, но се губя сама.
Тръгвам да търся своята светлина,
но тя вече е само една – откъсната наполовина, мъждука едва.
Ти искаш в света да сме двама.
Ти искаш да чувстваш както преди.
Но няма с какво да отвърна на твоята нежност.
Единствено болка остана, изгаря дълбоко, белязва сега. ...