Като пламъците на нестихващ пожар
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно,
но жар след него вечно тлее,
гръмоносно удря мойто тяло непокорно
и после пак към живота го люлее.
Покоя търся вечно да ме приюти,
но душата ми е в хаоса все заспала...
Нестихващият огън постоянно ме гори
и на спокойствието значението съм още неразбрала.