Сутрин е, слънцето изгрява.
Започва пак денят,
а в мен огромната тъга навява
болка и разочарование в съня.
Очите ми не искат да погледнат.
Утрото на този ден познат –
изпълнен пак с безброй сълзи,
пресушили вече моите очи.
Очакването е толкова жестоко.
Обсебва изцяло моето сърце.
Самотата е толкова дълбоко
и болката от изгубените две ръце. ...