Убийствено

Jan 22, 2023, 12:47 PM

Poetry » Love, Phylosophy

1021 4 5

Защо прозирате тъга
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило.
Какво, че малко лицемерно е
и някак си изглежда стъклено?
Илюзиите станаха модерни,
а истината - тлеещ въглен.
И тези хиляди стихотворения,
разплаквали душѝ човешки,
дали ще видят поколение,
което още вярва в нещо?
Дали ще свети хоризонта,
но който, сякаш ято птици
летят към сини небосклони,

угасващите ми зеници?
Или сред непрогледен мрак
ще стана зрящата къртица,
изровила те в земна кал
с усещане, че имаш смисъл?...
Но ти не си ми почитател.
(За моя радост и утеха.)
Поетът в мен уби мечтата,
а Музата уби човека...

Стихопат.
©Данаил Антонов
22.01.2023

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

diesto (Данаил Антонов)

2023-01-22T20:34:34+02:00

Благодаря ти, Сис! 🙂
Plevel (Силвия Илиева)

2023-01-22T20:11:03+02:00

Силно е, Дани.
diesto (Данаил Антонов)

2023-01-22T19:55:22+02:00

Благодаря, момичета! 🙂
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-01-22T14:00:11+02:00

"И тези хиляди стихотворения,
разплаквали душѝ човешки,
дали ще видят поколение,
което още вярва в нещо? "
Иска ми се да вярвам, вярвам, че не всичко е загубено.... Какъв стих!!! Поздравления!
Ромашка (Златка Чардакова)

2023-01-22T13:50:06+02:00

„Поетът в мен уби мечтата,
а Музата уби човека...“
Адмирации, Дани! Поздравления за стиха!