С бръснач отряза ми косите -
потече лепкаво кръвта...
Избоде с кука и очите,
погреба ме дълбоко в пропастта.
Във дрипи ти облече ми душата,
съдрана като тях... на две,
оглушах от крясъка на суетата,
ослепях за синьото небе...
Уби ме с жалка монотонност
в железен пристъп на греха,
с ръка изтри ти илюзорност -
последната утеха от страха... ...