Треперят и хапят очите ми –
тъй сякаш са с бяс заразени.
Мечтата ми – днес разнебитена-
нахъсано пееше с времето,
по детски уверена, важна...
Звучеше ми леко фалшиво,
но беше ме жал да й кажа
да спре, че песента не й отива.
А някой простреля китарата,
мечтата ми грубо отрови.
Той влезе със взлом. Изпревари ме.
Не бях за убийство готова. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up