Треперят и хапят очите ми –
тъй сякаш са с бяс заразени.
Мечтата ми – днес разнебитена-
нахъсано пееше с времето,
по детски уверена, важна...
Звучеше ми леко фалшиво,
но беше ме жал да й кажа
да спре, че песента не й отива.
А някой простреля китарата,
мечтата ми грубо отрови.
Той влезе със взлом. Изпревари ме.
Не бях за убийство готова. ...