Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!
Къде са ти буйните, бесни огньове?!
(по пладне ги гонеха с черна магия,
а нощем раздираха с кървави стонове.)
Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!
Къде ти е белият плач от софрата?
Къде ти е виното? Нощвите?
В които замесваше хляб - за разплата.
Къде си, Стихийо?! Кълнеш ли ги?!
Тез, дето те сочеха с пръсти зад ъгъла,
сега се избиват за огъня,
сега те жадуват до болка. Не чуваш ли? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up