Седя пред този лист безистинен,
отхвърлен, заменен и нежелан.
Премазвай съвестта ми, чистата,
дооглозгвай ми душата до стенание.
Като вълк от тия - най-свирепите,
бъди ти за сърцето ми, страдалното.
Не ще избягам аз, нелепо е,
болна жертва ще съм - похищавай ме.
Разкъсвай ме, до кокал, разпилявай ме,
цял живот го карам на доверие.
Бавно, методично, със старание.
Болка да е твоето веселие.
Със злоба, без вина, убивай ме.
Тъгувай и плачи погубена.
Изгаряй ме. Чудовищно. С вълнение.
Убивай ме, докато те гледам влюбено.
© Валери Шуманов All rights reserved.
Обичам да чета такива души като твоята.
Тъжна, но красива е душата ти!