Най-после ми повярва - възприе ме
с изтичащият писък на виновност.
И залезът затули поражението ми
във празната секунда на въпросите.
Неподозираща и непринудена,
без всякакво желание и умисъл -
примигвах във лицето на преструвките,
изплетени от навикът на думите.
Очите ми без проход се отвръщаха
по зле утъпканите аргументи -
в душата ми стените се олющиха
с необяснимо празното безверие. ...