Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност
и избуяла в първото кокиче,
изваяна в лазурната безбрежност
от песента на влюбените птици.
Призови ме! Аз ще дойда със луната,
която тайничко в прозореца наднича;
до тебе ще приседна малко плахо,
насън ще сетиш колко те обичам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up