И всеки ден за мен си по красива.
Желая те по силно от преди.
А искаш аз да го подтисна.
И казваш от това се чувстваш зле,че те боли.
А огън имам в душата,разкъсваш ме и нощ и ден.
Преструвам се,че вече нищо няма,а болка тлее вътре в мен.
Не мога от годините си да отнема.
Не мога друг да бъда аз.
Но мога с теб да остарея.
Сърце,душа,живот под твоя власт
Денят минава като в хипноза.
Ноща очаквам за да бъда с теб.
В съня ми си така прекрасна.
С теб съм, и съм окрилен.
А сутринта отново рутината стара,кафе,цигара,самота.
Оглеждам се , а теб те няма.
И липсата превръща се в сълза.
© Константин Константинов All rights reserved.