УЧИЛИЩЕТО
Ще помниш още дълго утрото, когато
с натегналата чанта и цветята свежи
за първи път измина пътя до вратата -
открехнала пред всички смътните надежди.
Макар да е далече споменът, подритван
от времето, размахало нозете боси:
не се забравя лесно - как те е опипвал
учителя-живот със ловките въпроси.
А както отпреди и днес на пръсти стъпваш,
когато влизаш сам при съвестта-директор.
И, вече абсолвент, защо езика глътваш - ...