Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили
добра да бъдеш с всекиго от нас
и всички наши лудории
да укротяваш с тихия си глас.
Как нежно държеше ръката ми
над листа с лулички, черти…
Преливаха в думички свързани
а ти казваше:“ Браво! Сега прочети!“ ...