на Нели Я.
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор.
Звук от последен звънец. И очакване.
Изпратете ни до прага на големия свят.
Беззвучно, стаено, носталгично проплакване.
Ние тръгваме вече, и без път назад.
Простете ни, че бяхме малки, неразумни,
че често пъти говорехме и викахме в час;
простете онези дни, смешно-безумни, ...