Удавена роза
Откърших роза червена,
в ръцете си я премятам
и кръв ме облива,
и болка ме убива,
но знам, че това си ти.
Розата окървавена целувам,
нежни листенца помирисвам,
плача със сълзи черни
с тежка болка напоени
и кървав водопад розата поема.
Тази роза доскоро ме галеше,
влюбено ме гледаше,
докосваше лицето ми,
с аромат ме напиваше
и нищо не ме болеше.
Сега безпощадно розата
стискам в длани… и боли.
Имам бодили в сърцето забити
и кърви… и в кървави реки
ти любовта безмилостно удави.
© Ирена Дочева All rights reserved.
Май трябва да се върна в началото..
Болка е това стихотворение.