Като катран сълзите лепнат по гърлото
и превръщат скръбта в кехлибар,
ще останат следите задълго
с нова кръв върху белега стар.
Ще горчи всяка дума, въздишка
със вкуса на засъхнала гной,
всяка прошка, с която обичаш,
ще се дави във порива свой.
Ще се давиш и ти с гордостта
и с честта, със която се кичиш,
всеки орден, дарен от скръбта,
все надолу тежи и завлича. ...