Nov 30, 2007, 5:17 PM

Удавник 

  Poetry » Civilian
786 0 14
Идеалите ми изостанаха във времето
и няма път, по който да вървя
и тегне здраво на живота бремето,
а раните не спират да кървят.
И ценности няма, в които да вярвам,
живея самотно в абсурдна страна
и често лъжците лъжец ме изкарват,
и често е лукс да имаш храна.
Жадуваш да викаш и гневен
проклинаш живота, викаш смъртта,
не вярваш, че щастие дневно
те чака, посоките бъркаш в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??