ahilesov (Лъчезар Геловски)
9 3
Nov 28, 2015, 11:08 PM

Удавник в тишина 

  Poetry » Love
875 0 2

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.

Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна  Ти оставаш....
И есенни листя!

Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота!

 

 

Посвещавам на Милена, с пожелание да намери своя лазурен бряг!

© Лъчезар Геловски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога самотата е спасение! Кънтящата тишина, в която успяваме да намерим себе си!
    Харесах стихът ти Лъчезаре!
  • Привет, Лъчо!
    Лазурни брегове много! Важни са тия- обикновените, които водата с постоянството си е изронила и приела във водите си.
    Отливи винаги има, приливи също. Веднъж пресъхне ли обаче реката, се сравнява с напукана земя. Там трудно се връща водата.Тишината е временно явление и те обсебя, когато стоиш на едно място. Огледай се, светът е пълен с реки- едни тихи ,спокойни, а други- буйни поройни... Все ще бъдеш не бряг, а извор, не река или море, а пристан! Късмет!
Random works
: ??:??