lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Aug 30, 2011, 9:00 PM

... удряща на камък 

  Poetry » Love
1407 0 16

Не съм от камък. Въпреки че искам -

да струпаш път от мене щом се съмва.

(А ти и без това в юмрук ме стискаш

и хвърляш ме... но без да казваш дума.)

Не съм.

И твойта майка не е бùла

(a виж - противното не се доказва!),

но ти езика си прехапал, мили.

Веднъж премери - три пъти отряза.

И падам на земята извънрелсно

(във превод) – като камък от сърцето ти,

чертаейки си линия в отвесност –

по нея да се вдигна. (По инерция.)

... но ти не даваш.

Твойта майка също.

(И зейва бездна между мен и теб.)

А после как да вярвам, че се връща

напук при планината Мохамед,

когато няма как да я повдигне?!

(И за дружината са нужни двама!)

... на теб ти е удобно във полите ù.

Сбогом за това.

Не съм от камък.

... и тази дирижирана любов

до извода порелсно ме докара:

че няма ненаказано добро.

 

... А майка ти

все повече е стара!

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??