Душата ми се гърчеше

във ъгъла

и показно

кървеше бели стихове.

В ума ми се въздигаха

базилики

и рухваха сред

истини и митове.

Сърцето си усещах

като въглен,

изтляващ под нозе

на нестинарка;

а от паркета

под умиращото тяло

безгрижно изпълзяваха

хлебарки.

А после те видях

да се подаваш

зад дървената рамка

на вратата;

и как протегна

церемониално

ръката си към тялото

във ъгъла.

С последни сили

вдигнах се на лакти -

с последни сили,

само за да видя

със сетните искрици

на сърцето ми

как ти спокойно

палиш си цигара.