И заваляха мъртви пеперуди.
Небето стана черно като гроб.
Светът умря, не се събуди.
Смъртта ожъна сетен сноп.
Но ти остана. Глупава и вечна.
Вторачена в безсмъртния си Рай.
Една звезда, самотна и далечна,
безсмислено лети без край.
© Георги Стоянов All rights reserved.