Угасна слънцето в зори
УГАСНА СЛЪНЦЕТО В ЗОРИ
За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва,
сърцето стяга в як хомот?!
При вечни зими няма жътва,
замръзват семе, цвят и плод!
Почти загубил свяст и разум,
в тъми залутан, без компас –
се боря с дивата омраза,
нашепваща с коварен глас.
Проклет живот, съдба нерада! –
безделникът за миг не спря
в безбрежни бездни да пропада,
не чакайки след нощ зора…
Мечти и спомени прежалих,
надежди, страхове убих…
От най-позорните провали
се ражда тъжният ми стих.
За себе си не жаля никак,
макар от тези редове
неутешима скръб да блика
и безнадеждност да зове.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря!
-
Силно! Поздравления, Раммадан!
-
Благодаря на всички Ви за коментарите!
-
Успех! Имаш всичко, брат.
Когато душата ти се пооголи
и мръзне гола във нощта
Когато съвестта те гложди
и шепне "чака те смъртта"
Недей да вярваш, изправи се
животното във себе разбуди
Ти здраво във ръце вземи се
В земята с нокти се вкопчи.
Почувствай болката, отдай ѝ се
Засмей се колкото и да боли
От гените ти водопад ще лей се
И всичко той ще изцери.
Ще рукнат щури нови мисли
Стари спомени и весел глъч
И като отбор сумисти
ще смажат болката и злъч.
А утрото ще блесне свято
окъпано във яростта на звяр
Събуден от дълбините на сърцето
Настръхнал, гладен, с дива с жар. -
Защо тази скръб и безнадежност?Толкова си млад и талантлив.Вдигни глава и напред да побеждаваш!
-
Браво и от мен!
-
И аз се чудя каква е здравата болест... Браво!
-
Животът прилича на ЕКГ. Има непрекъснато възходи и спадове, но всичко може да се поправи освен когато чертата се изправи.
-
Много ми хареса.
-
Както винаги, прекрасен стих. Страшно е да си помислим през какво сме минали и какво оставяме след нас за децата, дано светът помъдрее!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
