Dec 15, 2007, 10:07 AM

Угаснал пламък 

  Poetry » Love
619 0 3

Отдавна с теб се разделихме,
оставяйки много мъка и тъга.
Сърцата си едно от друго скрихме,
но и без това живяхме в една лъжа.

 

Времето летеше ден след ден,
а спомените весели бледняха.
И така дойде и този хладен ден,
в който просто чувствата умряха.

 

Само черна пепел там остана
на щастливото ни място под звездите...
Тя напомня за една любов голяма,
запазена единствено в мечтите!

 

Но таз любов е вече пламък,
който за миг спря да гори.
Сърцата ни едно към друго се превърнаха в камък
и вече няма да ни заболи.

 

Спомен от една любов голяма,
който ще се носи без да спре...
Ала само той остана.
Празно е в моето сърце...

© Валентина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • в сърцетоти няма да е задълго празно!!красива любов,но е свършила,ще го преживееш!!
    страхотен стих!!
    прегръдки
  • браво браво много ми харесва
  • Прекрасен стих! Толкова искрен...и тъжен...
    Всеки край слага началото на ново начало!
    Поздравления за таланта!
Random works
: ??:??