Угощение

Jun 5, 2020, 6:28 PM

Poetry » Free verse

5.0 (1)

1015 0 1

Когато бях там, време нямаше.
Когато отидох вятърът ме преоблече,
а калта ме преобу.
(Ела)
Когато нагазих навътре в шубраците,
те ме повикаха.
Зовът им за миг заглуши
звънтящите ми уши и
чух ясно шепота на дъба-старец,
гласът иззад листата;
гласът - студ и влага -
ме покани да се присъединя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

"Чародейски лек"
Faith

Long ago was born a child, It was gifted with such beauty, That in the world so cruel and wild To de...
It's nice

How nice is a person to be lonely- all alone against the evils of the world; from the shackles of th...
Sooth

Lullaby and whisper are mingling through the sky Carelessly are shifting the muffled poets’ cry. How...

More works »