Звездичка (Яна Вълчева)
168 1880
Nov 1, 2012, 12:48 PM

Ухание 

  Poetry » Love
1241 1 17

 

 

Как ухае на теб... Днес навярно си идвал

тук, във нашия пясъчен спомен.

Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,

време раните пак да отворим.

Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите

и след нечия жажда за обич,

но след толкова мигове край морето изгубени

нямам нищо за даване в повече.

А животът е толкова, толкова кратък.

Сетивата копнеят, копнеят за взрив...

Може би сме обречени на любов без остатък

и на вярност до гроб. Може би.

Но сега сме ухание. Ти - на есенен парк,

аз - на твоята пейка за влюбени,

Ти и аз... Аз и ти... Докъде? Докога?

Всъщност нямаме нищо за губене.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??