Пак ми зашепна нежни слова,
като пролетен вятър ме милна.
И момичето в мен разцъфтя,
сто години под преспи заспивало.
На кристали пропука леда,
топлината от двете ти длани.
И достигна до мойта душа,
в ледовете дебели скована.
Разлистих се – пролетен цвят,
с ухание нежно на люляци.
В очите ти сгуши се целия свят,
в зениците- усмихна се слънце.