Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни,
в средата е уютно, но е трудно...
За мигове, изтекли безвъзвратни,
за спомен да мечтаем е абсурдно.
Душата е черница черно-бяла,
потъпквана, ухаеща, докосвана...
и спътница немирна, овдовяла,
желаеща, възкръсваща, дамгосвана. ...