Как хубаво е в този рай неземен,
да се събудиш рано сутринта,
без нужда от транспорт служебен,
без трескава, припряна суетня.
Как хубаво е да се излежаваш,
поне до десет без петнадесет часа,
и да не бързаш, а да съзерцаваш,
танцуващата по тавана светлина...
От кухнята, да чуеш как похлопват
с лек, дразнещ звън тигани и паници –
жена ти с тъщата да чуеш, как се сопват,
една на друга, пържейки мекици... ...