Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми
днес зазиждаме всяка мечта!
Тъй забързани, все устремени –
а вървяхме ръка за ръка!
Любовта се превърна във бреме,
разговаряме, сякаш наум!
Оглупяхме от новото време,
оглушахме от градския шум!