Ужасно ме стягат ръкавите

Jan 28, 2011, 9:26 AM

Poetry » Humour

885 1 6

Ужасно ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя,
кой ли ги стегна, не съм даже разбрала,
санитарят, или докторът ме докара така.
До мен е застанал Бонапарт с горда осанка,
Червената шапчица къса горски цветя,
слънчогледи рисува Гог с палитра, на сянка
Мария Тереза прегръща своите 16 деца.
Насреща ми тича рицар с бяла якичка,
прегръща ме здраво с железни ръце,
той знае коя съм – една романтичка,
ех…
тези ръкави как стягат това малко сърце!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

djudjii (Жанет Велкова)

2014-04-11T16:17:09+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

2011-02-05T15:50:10+02:00

Една... Жулиета от съседната стая те поздравява!
katerina- (Катя Вангелова)

2011-01-28T19:08:37+02:00

Много сме ,дето ни стягат ръкавите
Поздрав Валка!
mihri61 (Милко Христов)

2011-01-28T12:07:06+02:00

ЗИМНО ПЛАШИЛО
завързах ръкавите
на провисналата му риза-
усмири се вятърът
stel88 (Стеляна)

2011-01-28T11:08:03+02:00

Лудостта е живо спасение. Много хубав стих, като бягство от нелицеприятна действителност.
vodoleia (Мария)

2011-01-28T10:37:41+02:00

Ех, тези ръкави!...