Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е,
пелинът лятно време как горчи...
Отнесох се – простете, господине,
измамна ще е в моите очи,
усмивката, (нали съм си учтива)
да не Ви стресна (стреснах Ви) Уви.
В гнездо на щъркел страшно ми отива,
прическата – от чорлави треви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up