Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват
безшумни и пълзящи остриета -
оградите, които отесняват
избраната от стъпките пътека.
И хладните отблясъци пробождат
сърцето със изстиващия ритъм. -
Хладът от бъдещето глухо се разхожда
и призрачно просветва днес в очите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up