Замерваше ме със паветата ирония.
(Внимавай - в днешно време слабо асфалтират!)
От шахтите ти се просмукваха зловония,
а мислеше, че всички те разбират.
Чупеха се клони и листа се късаха,
когато сипеха се обвинения.
И към всеки човек ти насочваше спусъка.
Аз бях мишената за упражнения.
Улицата я преименуваха.
Запълниха кратери - дупки от стреса.
Но в кошмарите понякога сънувам я...
Нищо, че смених адреса.