Oct 3, 2008, 9:46 PM

Уличка, скована в лед 

  Poetry » Love
789 0 1
И ето, днес отново плача аз за теб,
за нощта, в която ти си тръгна!
Остави ме на уличка, скована в лед
и дори назад не се обърна!

Аз плачех и те молих да се върнеш,
ти каза само свойто "Не!"
И чаках аз да се обърнеш
и да кажеш "Хайде с мен!"

Но уви, всичко свърши
и ти си тръгна в този мрачен ден.
Но уличката в лед скована,
завинаги остана в мен!!!

© Веси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много чувствено и искренно.... Истината е че в живота на всеки има и тъжни моменти и най-доброто лекарство в случая е да ги споделим. Нищо че няма да сме разбрани от мнозина. Продължавай да споделяш такива красиви неща.
Random works
: ??:??