Уличния музикант
Разкошна вечер над града ни слиза
и улиците пълни със народ –
по ъглите спотайва се наблизо
притихнал в нега „нощния“ живот...
Премигват в здрача улични фенери,
разпръсват треперлива светлина --
нощта разтваря примамливо двери
и обещава приказни неща...
... Младеж с китара, прав на тротоара,
подрънва в тон с приятния си бас
и с шапка (класика!) -- за „хонорара”,
а вятър грабва плътния му глас...
Край него ход забавят леко хóрата
заслушани внезапно в песента
и сякаш че оставят там умората –
при нежният певец на вечерта...
За малко две момичета се спират,
стоят така минута – две в захлас
и в унес се понасят те в ефира
със вятърът и неговия глас...
Внезапно младоженци позабавят
парадния си марш към Вечността,
но хукват пак безгрижни и забравят,
че няма път назад към Младостта...
Хиля́да свѐщи в сто иконостáси
да палиш – пак напред ще бъде мрак...
Жена и Мъж дошли от Младостта си
очакват от мелодията знак
с надежда, че певецът нежен може
да им предскаже Бъдеще с финес
и да повярват даже е възможно,
понеже там не са били...
.... Не са били до днес!...
... Във шапката оставя с благодарност
по нещо всеки, върнал се за миг
със песента в забравена реалност –
безсмъртен дето бил е и велик...
От мислите си хората подгонени
унесени се носят към нощта...
... Старица спря... Останала без спомени –
макар и глуха вслуша се и тя...
И спомените плахи като птици
внезапно долетяха на ята –
и стана чудо: вече не вдовица,
а млада е и дръзка в любовта...
... А пеейки, младежът сам изсипа
във чантата ѝ шапката с пари...
... Старицата се сгърчи и изхлипа –
без сили даже да благодарѝ...
Едно есенна вечер в София
© Коста Качев All rights reserved.
Твоят е различен.
И на мен ми харесаха тези редове!