Dec 11, 2006, 11:20 PM

Уловена 

  Poetry
711 0 14
Из "Стихове с неочакван край"


Сън...
Прозрачен силует...
Снове около мене грациозно...
Прави нещо... с нежни сръчни пръсти,
шумоли...
едва е доловимо,
но се чува...
движения чевръсти...
какво ли прави? (чудя се) И кой е?...
И нещо странно с пръстите наплита...
Опитах да се приближа спокойно,
но не можах...
Само дъхът ми
плъзна се напред, попита...
Тогава бледа лунна светлинка
помогна на очите ослепели,
това...
бях аз... 
В ръцете си бях сбрала 
всички свои мисли прелетели,
изпредени във тънка фина нишка,
а после в паяжина нежна
около мен самата се преплели...
Така висях...
в съня си...
Уловена,
от собствените си копнежи... 

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??