Умилостивяване
Ненужно е да съм почтена, някак си...
А вън да тръпне луна любопитна.
Задръжки, свян отмивам на тласъци -
отвътре ми идва чак да политна.
Прекрасно, ще хлътна - усещаш го,
плъзнах се вече по тази пътека.
Непристъпност-измислица, срещам те,
в очите, в душата откривам човека...
Ще си тръгна набързо и знаеш ли,
ще е късно отдавна ...и раздялата...?
Луната ще искам да е пак ухаеща, ...