Умирахме или се раждахме? Когато вдишвахме тютюневите вечери, надвесени над нас със сини пушеци, кълба от дим на окъснелите ни нощи. Занизаните утрини на дните ни се будеха осъмнали в очите ни и шепнеха щастливи мисли изпръхналите от целувки устни. Умирахме ли, когато се желаехме по-силно и от въздуха в гърдите? Или се раждахме, когато се изгубвахме във светлината на зениците. Не виждахме. Не чувахме. И не живеехме по ничии стандарти. Ний просто се прераждахме в душите си, с телата споделили всички тайни.
Всяка една дума в този стих е като малко цвете,което се отваря рано сутрин,за да разкрие на света красотата на живота. Прекрасно е!Поздрави за една истинска поетеса,поклон
Настръхнах от тези прекрасни слова, мила Златокоске,толкова много красота! Този твой стих ми заприлича на нощно небе обсипано с трептящи звезди.Това видях като затворих очи след като прочетох, а най сияйната звезда си ти, Джейни ! С обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави за този стих!